рече той на цветчето.
Но то не му отвърна.
- Сбогом - повтори той.
Цветчето покашля.Но то не беше от настинка.
- Аз бях глупава - каза най-сетне то. - Моля те да ми простиш.Дано бъдеш честит.
Той се изненада, че нямаше укори.И остана така, объркан, с похлупака в ръце.Той не проумяваше тази кротка нежност.
- Да, разбира се, аз те обичам - каза цветчето. - По моя вина ти нищо не разбра.Това няма никакво значение.Но и ти също така беше глупав като мен.Дано бъдеш щастлив...Остави този похлупак на мира.Не го ща вече!..

"I was sad, but I told them: "I am tired.

Sitting in the flickering light of the candles on this kerchief of sand, on this village square, we waited in the night. We were waiting for the rescuing dawn - or for the Moors. Something, I know not what, lent this night a savor of Christmas. We told stories, we joked, we sang songs. In the air there was that slight fever that reigns over a gaily prepared feast. And yet we were infinitely poor. Wind, sand, and stars. The austerity of Trappists. But on this badly lighted cloth, a handful of men who possessed nothing in the world but their memories were sharing invisible riches.