Go Premium
Support Quotosaurus while enjoying an ad-free experience and premium features.
View Plans“ ”Рахел пристъпи към брака, както пътникът пристъпва към свободен стол в чакалнята на летището. С намерението да седне. Замина с него за Бостън.
Когато Лари дължеше жена си в своите обятия с бузата ù, опряна до сърцето му, той се извисяваше достатъчно над нея, за да вижда върха на главата ù, буйната тъмна коса. Когато докосваше с пръст ъгълчето на устата ù, усещаше едно лекичко пулсиране. Обичаше това ъгълче. Това слабо, едва доловимо потрепване под кожата ù. Пипаше го, слушаше с очи като очакващ баща, който усеща как нероденото му бебе рита в утробата на майка си.
Държеше я в ръцете си като подарък. Като нещо, дадено му с любов. Нещо кротко и малко. Безкрайно ценно.
Но когато се любеха, оставаше обиден от очите ù. Те сякаш не бяха нейни, а принадлежаха на друг. На някого, който наблюдава отстрани. Гледа към морето през прозореца. Гледа лодка в реката. Или гледа човек, който върви през мъглата с шапка на глава.
Той се вбесяваше, защото не знаеше какво означава този поглед. Обясняваше си го като нещо между безразличието и отчаянието. Не знаеше, че по света има места, като страната, откъдето бе дошла Рахел, където различните видове отчаяние се борят за първенство. И че личното отчаяние никога не е отчайващо.
About Arundhati Roy
Arundhati Roy (born 24 November 1961) is an Indian writer and social activist
Biography information from Wikiquote
Additional quotes by Arundhati Roy
It is true that success is the most boring thing, it is tinny and brittle, failure runs deeper. Success is dangerous. I have a very complicated relationship with that word.
Feelings of contempt born of inchoate, unacknowledged fear - civilization's fear of nature, men's fear of women, power's fear of powerlessness.
Man's subliminal urge to destroy what he could neither subdue nor deify.
Men's Needs.
He couldn't see her, sitting outside in the darkness, looking in at the light. A pair of actors trapped in a recondite play with no hint of plot or narrative. Stumbiling through their parts nursing someone else’s sorrow. Grieving someone else’s grief. Unable somehow to change plays. Or purchase, for a fee some cheap brand of exorcism from a conveyor with a fancy degree, who would sit them down and say in one of many ways: “ Your not the sinners. You’re the sinned against. You were only children.You had no control. You are the victims, not the perpetrators.” It would of helped if they could of made that crossing. If only they could have worn, even temporarily, the tragic hood of victim hood