I have spread my dreams beneath your feet. Tread softly because you tread on my dreams.

Had I the heavens' embroidered cloths,
Enwrought with golden and silver light,
The blue and the dim and the dark cloths
Of night and light and the half light,
I would spread the cloths under your feet:
But I, being poor, have only my dreams;
I have spread my dreams under your feet;
Tread softly because you tread on my dreams.

Тя ми обеща да се грижи за мен, сложи ме на коленете си и ми изпя една детска приспивна песен от Сенегал. И във Франция има, но аз не съм ги слушал, защото бебе никога не съм бил, все съм си имал и други грижи на главата.

I am the daughter of Earth and Water,
And the nursling of the Sky;
I pass through the pores of the ocean and shores;
I change, but I cannot die.
For after the rain when with never a stain
The pavilion of Heaven is bare,
And the winds and sunbeams with their convex gleams
Build up the blue dome of air,
I silently laugh at my own cenotaph,
And out of the caverns of rain,
Like a child from the womb, like a ghost from the tomb,
I arise and unbuild it again.

Лорелай

Не зная какво означава,
Но мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
Покой на ума ми сега.

В прохлада денят си отива,
А Рейн в полумрака мълчи;
Планинският връх се облива
В сетните ярки лъчи.

Там чудно красиво момиче
Върху канарата седи,
Ликът й е в злато обкичен
И златни коси тя реди.

Разресва ги с гребена златен
И песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
Най-дивният на света.

Лодкаря, замаян от грижа,
Изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
А гледа върха онемял.

И вярвам, вълните поглъщат
Каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
Е сторила Лорелай

Прекрасна госпожице,
защо с очи, разтворени като ножици,
сте се втренчила в мен?

Мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи.

„И все пак ми е мъчно за нямото кино. Така хубаво беше да видиш как жената си отваря устата, а глас не се чува!“ :-)))

But I, being poor, have only my dreams;
I have spread my dreams under your feet;
Thread softly because you tread on my dreams.

Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре

The last scud of day holds back for me, It flings my likeness after the rest and true as any on the shadow'd wilds,
It coaxes me to the vapor and the dusk.

I depart as air, I shake my white locks at the runaway sun, I effuse my flesh in eddies, and drift it in lacy jags.

I bequeath myself to the dirt to grow from the grass I love, If you want me again look for me under your boot-soles.

You will hardly know who I am or what I mean,
But I shall be good health to your nevertheless,
And filter and fibre your blood.

Failing to fetch me at first keep encouraged,
Missing me one place, search another,
I stop somewhere waiting for you.

My heart would hear her and beat,
Were it earth in an earthy bed;
My dust would hear her and beat,
Had I lain for a century dead;
Would start and tremble under her feet,
And blossom in purple and red.

SENKA

Moja senka kao dvorska luda za kraljicom.
Kad kraljica sa stolice ustane,
luda se na zidu nakostreši
i u plafon glupom glavom udari.

Što može u dvodimenzionalnom svetu
na svoj način boli.
Možda je ludi na mom dvoru loše
i sebe bi u drugoj ulozi volela.

Kraljica će se kroz prozor nagnuti,
a luda s prozora dole skočiti.
Svaku aktivnost su podelile,
ali ne na pola.

Onaj prostak na sebe uzeo gestove,
patos i svu njegovu bestidnost,
to je sve, za šta snage nemam– za krunu, žezlo, kraljevski plašt.

Biću, ah, laka u pokretima ramena,
ah, laka u okretanju glave,
kralju, pri našem oproštaju,
kralju, na železničkoj stanici.

Kralju, u to vreme luda će,
kralju, leći na železničke šine.

Go from me. Yet I feel that I shall stand
Henceforth in thy shadow. Nevermore
Alone upon the threshold of my door
Of individual life, I shall command
The uses of my soul, nor lift my hand
Serenely in the sunshine as before,
Without the sense of that which I forbore — Thy touch upon the palm. The widest land
Doom takes to part us, leaves thy heart in mine
With pulses that beat double. What I do
And what I dream include thee, as the wine
Must taste of its own grapes. And when I sue
God for myself, He hears that name of thine,
And sees within my eyes the tears of two.