Точно когато открих смисъла на живота те го смениха

- Мислех, че съм успяла да те натикам в миша дупка завинаги.
- Един свестен мъж не може да остане в миша дупка завинаги.

— Ако можех да ви накарам за няколко мига да се посмеете за моя сметка, щях да се почувствам по-добре — няма нищо по-щедро от това да дадеш на някого смях.

Като се събудя, отначало за нищо не мисля и това са хубави мигове.

Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение ще бъде “Какво беше качеството на нашата любов?

remember from my own

Когато губя всичко, ми остава Бог.

Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм от там.

Трудно е за нас простосмъртните да приемем съдбата. Първо ни се дава да живеем, а после трябва да умрем. От нас зависи само с какво ще изпълним отпуснатите ни мигове.

В онези ранни смътни години, за които едва си спомняха, когато животът беше пълен с множество начала, но липсваха краища, когато всичко им се струваше завинаги, Еста и Рахел заедно се възприемаха като мен, а поотделно, насаме, като Ние или Нас. Сякаш бяха някаква странна порода сиамски близнаци, разделени физически, но с обща самоличност.
Сега, след толкова години, Рахел още пази спомена как една нощ се бе събудила от собствения си смях, породен от някакъв смешен сън на Еста.
Помни и други неща, които не би трябвало да помни.

- Питай Господ, Ралф. - отвърна Меги - Той знае всичко за болката. Нали той ни е създал такива - и нас, и целия свят. Значи той е създал и болката.

Честното съмнение е по-добро от сляпата вяра.

When you remember me, it means that you have carried something of who I am with you, that I have left some mark of who I am on who you are. It means that you can summon me back to your mind even though countless years and miles may stand between us. It means that if we meet again, you will know me. It means that even after I die, you can still see my face and hear my voice and speak to me in your heart.
For as long as you remember me, I am never entirely lost. When I'm feeling most ghost-like, it is your remembering me that helps remind me that I actually exist. When I'm feeling sad, it's my consolation. When I'm feeling happy, it's part of why I feel that way.
If you forget me, one of the ways I remember who I am will be gone. If you forget, part of who I am will be gone.

One big thing I understand:
I know how to spit back with black venom
against the man who wrongs me.