"– А пред теб е целият живот.
Да не би да се мъчеше да ме уплаши, мръсникът му с мръсник? Забелязал съм, че старите винаги ти казват: "Ти си млад, животът е пред теб" с доволна усмивка, сякаш е за радване."

Често ме питат дали Марчело е вторият ми Аз. Марчело Мастрояни е много неща за много хора. За мен той не е вторият ми Аз. Той е Марчело, актьор, който пасва съвършено на онова, което искам от него, и може да се огъва на всички страни подобно на човека-„каучук“. Като приятел е съвършен – той е от онези приятели, които се срещат в английската художествена литература, където от благородни съображения мъже, които са едни за други като братя, залагат живота си един за друг. Нашето приятелство е такова или там както си го представяте – защото ще трябва да си го представите, тук като в реалния живот, освен когато работим заедно, никога, ама практически почти никога не се виждаме. Вероятно това е една от причините приятелството ни да е съвършено, понеже всеки от двамата може да си въобразява, че другият е винаги на разположение. Не сме се проверявали никога,. Вярвам в него повече, отколкото на себе си, защото знам, че аз самият всъщност не съм приятел, на когото би могло да се разчита. Може би Марчелино ми вярва повече, защото познава по-добре себе си. Помежду ни никога не е имало неискреност. Играем, но без претенции. В искрената игра си има своеобразна истина.

„Тя не държи да се харесва — мислеше си той, — да бъде красива, чаровна. Пренебрегва тази страна от женската същност и сякаш сама се наказва, задето е толкова хубава. И тази горда враждебност към себе си десеторно увеличава чара й.

Колко е хубаво всичко, което прави. Чете така, сякаш това не е висша човешка дейност, а е нещо най-просто, достъпно и за животните. Все едно носи вода или бели картофи.“

Покрай тези размишления докторът се поуспокои. Рядко спокойствие обзе душата му. Мислите му престанаха да бягат и да прескачат от едно на друго. Той се усмихна неволно.

"Не вярвам в предчувствията, но отдавна вече съм изгубил вяра в своето неверие. Разните му там "не вярвам вече" също са някакъв вид убеденост, а няма нищо по-измамно."

"Знаех, че скоро ще имаме големи проблеми с цензурата - поне в случай, че филмите ни продължат да привличат вниманието, и предполагам, че някъде дълбоко в ума ми се беше загнездила хитрата идея колко добре ще е да имаме поне по един изпълнител във филм, който да може да говори добре. В законовата дефиниция на "непристоен" стоеше фразата "без балансираща социална стойност" и ми хрумна, че ако намеря някоя красавица, която да сваля дрехие си, да пристъпва във ваната и да говори толкова интелигентно, колкото Вива ("Знаете ли, Чърчил е прекарвал по шест часа на ден във ваната си."), имам по-голям шанс с цензорите, отколкото с някоя кикотеща се тийнейджърка, казваща "Искам да го почувствам.

"Това е истинската радост в живота:да бъдеш употребяван за цел,която признаваш за значима;да бъдеш природна сила,внесто слаб,егоистичен,малък вързоп болести и скърби,който се оплаква,че светът не се посвещава да го направи щастлив."
Джордж Бърнард Шоу

"Аз живях достатъчно, за да видя, че различието ражда омразата."
"Тежък ще е твоят жизнен път. В тебе аз виждам нещо, което обижда простолюдието. Завистта и Клеветата ще те преследват. Където и да те запрати провидението, другарите ти няма да могат да те гледат без омраза; и ако се преструват, че те обичат, то ще е само, за да те погубят по- сигурно."

I couldn’t help noticing that people coming out of restaurants always had more joyful faces than those coming out of temples. That intrigued me.

Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм от там.

„Un om trăieşte autentic... Un credincios nu are mai mult de două, trei experienţe religioase în toată viaţa lui, adăugase. Restul e rutină. Ca şi viaţa noastră: o serie nesfârşită de automatisme. Doar câteva ceasuri autentice la zece, cincisprezece ani. Şi când vrei să ieşi din rutină, faci istorie...

Толкова нещо съм зазидал в себе си… Бях на двадесет и една, бях толкова богат с някои преживявания и в същото време — беден на истинска радост. Понякога си представям, че моят жизнен опит е като отражение в едно от онези криви циркови огледала — дебел от едната страна и изтъняващ до точката на изчезването — от другата. Безпокоях се, че това ще проличи в „Тя си отиде от моя живот“, но знаех, че ако тази песен докосне сърдечните струни на хората, това би ме накарало да се чувствувам по-малко самотен.

"Бог

Бог е аршина,
с който да мерим
нашата горест.
Пак ще повторя:
Бог е аршина,
с който да мерим
нашата горест.
Не вярвам на магии,
не вярвам и на И-Дзин,
на Библията не вярвам,
не вярвам и на Хитлер,
и на Исус не вярвам,
не вярвам и на Кенеди,
не вярвам и на Буда,
не вярвам и на мантри,
не вярвам и на Гита,
не вярвам и на Йога,
не вярвам на Кралете,
не вярвам и на Цимерман,
не вярвам и на Елвис,
не вярвам и на "Бийтълс",
аз вярвам само в мен,
в Йоко и в мен.
Това е истина.
Сънят ни свърши -
какво да казвам?
Сънят ни свърши.
Вчера.
Аз бях тъкач на сънища,
но днес съм прероден,
аз бях и моржът,
днес само Джон е в мен,
и тъй, приятели,
ще трябва да се продължи.
Сънят ни свърши."

the man who has a favorite restaurant but not a favorite author. He’s picked out a favorite place to feed his body, but he doesn’t have a favorite place to feed his mind! One

Истинското щастие изисква уединение и е враг на показност и шум; то се ражда, на първо място от личната удовлетвореност, а на второ- от другарството и общуването с малцината любими същества.